Лаборатория за изборни
системи и технологии

Изборен клиентелизъм (2014–2024)

Колко разпространени са купуването и принудата на вота, как се менят по типове избори и партии и защо машинното гласоподаване и видеонаблюдението не ги ограничават.

• Делът на контролирания и купен вот се движи между 8,8% (президентски, ноември 2021) и 29,1% (парламентарни, октомври 2014); динамиката е U-образна — спад около протестите 2020–2021 и възстановяване над 20% (парламентарни април 2023: 27,9%; местни октомври 2023: 28,9%) въпреки въведените машини и камери.
• Паричните оферти доминират над заплахите (2014 г.: 81,5% пари срещу 9,4% заплахи), а средната цена на глас нараства с инфлацията — от около 39 лв. (2014) до 80–87 лв. (2022–2023).
• По оценки от теренните вълни пряко купените и контролирани гласове са 180 000–240 000; с домакинствата и платените в около 12 000 секции — до над 1 млн. (близо една трета от подадените), на стойност от порядъка на 100 млн. лв.

Шест национално представителни теренни изследвания (N от 936 до 1699), 2014–2024 · модел „Дял = предложен × приет × изпълнен × активност“ · работен ръкопис

Финансиране на кампаниите в ЕС (2012–2024)

Как формата на управление (полупрезидентска или парламентарна), изборната система и моделът на финансиране менят връзката между разходите за кампания и изборния резултат.

• Всеки допълнителен процент разходи носи различен резултат по държави: +1,04% във Франция (R²=0,43), +5,0% в Румъния (R²=0,64), а най-силно — +27,9% в Австрия (R²=0,54); най-плътна е връзката в Хърватия (R²=0,86).
• Държавното финансиране усилва връзката разходи–резултат най-много (коефициент 5,76), докато предимно частното финансиране е статистически незначимо; трите институционални фактора обясняват едва 17,5% от разликите в резултатите.
• Сравнението на 27-те държави от ЕС (клъстърен анализ, четири групи; ANOVA F=11,06, p<0,001) показва, че най-строго регулираните системи имат по-ниска активност и по-слаба партийна институционализация — „умереността“ на регулацията изглежда оптимална.

Собствено събрани данни за разходи и резултати (13 държави) и сравнителен анализ на 27-те държави от ЕС · корелация, регресия и клъстърен анализ · работни ръкописи

Изборна администрация в България

Как изборната администрация — правна рамка, технологии, секционни комисии, надзор — влияе върху участието и доверието, погледнато през очите на самите администратори.

• Дванадесет дълбочинни интервюта с изборни администратори (2024) очертават растяща сложност: Изборният кодекс е изменян над 20 пъти от 2014 г., а преференциалното гласуване е основен източник на грешки при преброяването.
• Машинното гласоподаване дава „чисти“ протоколи, когато е единствен метод (юли 2021), но при смесена система машината работи де факто само като принтер и бави преброяването; зависимостта от единствен доставчик е системен риск.
• Секционните комисии са най-слабото звено (възрастен, нископлатен състав, без санкции при системни грешки); доверието в честността на изборите е 10% (2024), а активността пада от 49,1% (април 2021) до 33,4% (юни 2024).

12 полуструктурирани интервюта (2024) и официални агрегати на ЦИК за активността · тематичен анализ · работен ръкопис

Избори за Европейски парламент: моделът на вторичните избори (1999–2024)

Устоява ли емпирично „вторичният“ характер на изборите за ЕП в целия ЕС, или данните от 2024 г. сочат ерозия на тази логика.

• В 153 наблюдения (държава-година; 27-те държави от ЕС и Обединеното кралство) средната активност на изборите за ЕП е 47,3% срещу 68,9% на предхождащите ги национални избори — разлика от −21,6 процентни пункта.
• Задължителното гласуване свива разликата почти до нула (−7,1 пр.п. срещу −24,0 без него); типологията на три групи е статистически отчетлива (ANOVA F(2,150)=338,1, p<0,001).
• Прогноза с времеви редове (ARIMA) до 2034 г.: „вторичността“ бавно отслабва на агрегатно ниво, но остава дълбока в част от държавите — моделът е устойчив, но с ясни граници.

Сравнителен панел, 153 наблюдения, 1999–2024 · регресия, типология, ANOVA и ARIMA-прогноза · късна работна версия

Машинно гласоподаване и избирателна активност

Как въвеждането на машинно гласоподаване се отразява на активността и на нагласите към изборния процес.

• При национално представително изследване (N=1699, април 2024) 16,9% посочват, че те или близък до тях са били обект на оферта или заплаха за вота през последните три години.
• Доверието в машинното гласоподаване е разделено — 16,7% пълно доверие срещу 22,9% пълно недоверие; водещите тревоги са риск от хакване или манипулация (41,1%) и технически проблеми (40,8%).
• Не се открива статистически значима връзка между партийна принадлежност, образование или възраст и нагласите към машините — скептицизмът е разпределен напречно на групите.

Национално представително изследване (N=1699, април 2024), ±2,38% · описателен и изводен статистически анализ · подаден за рецензия

Машинно гласуване (ФНИ 2025)

Машинното гласуване в контекста на изборната сигурност и демократичната представителност: международни стандарти и българската практика.