Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Лаборатория за изборни
системи и технологии

Ние изследваме изборните системи и технологиите на вота в България и по света с реални данни и точни научни методи, за да отговорим на въпроса: какво прави един изборен резултат надежден?

За лабораторията

Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) е функционално звено към катедра „Политология“ на Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Създадена е с решение на катедрения съвет от 29 май 2017 г.

Лабораторията изследва изборния процес с научни методи — изборни системи и тяхното въздействие, технологии на гласуването, изборна сигурност и почтеност на изборите.

Заедно с Българската асоциация по изборни системи (БАИС) ЛИСТ е съорганизатор на Националната конференция по изборни системи; одобрените доклади се публикуват в списание „Политически изследвания“.

Екип

Ръководител

доц. дпн Стойчо П. Стойчев

СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Политология“

Изследователи

  • гл. ас. д-р Ваня Кашукеева-Нушева СУ, катедра „Политология“
  • гл. ас. д-р Гергана Радойкова СУ, катедра „Политология“
  • гл. ас. д-р Димитра Воева СУ, катедра „Политология“
  • гл. ас. д-р Димитър Ганев СУ, катедра „Политология“
  • гл. ас. д-р Теодора Йовчева СУ, катедра „Политология“
  • гл. ас. д-р Цветомир Цветков СУ, катедра „Политология“

Асоциирани изследователи

  • Димитър Димитров ЦИК, 2016–2026
  • доц. д-р Даниела Пастармаджиева ЮЗУ „Неофит Рилски“
  • докт. Доника Стефанова Университет „Сун Ятсен“ — кампус Шънджън, Китай
  • докт. Дария-Лора Дачева СУ, катедра „Политология“
  • докт. Малинка Вълкова СУ, катедра „Политология“
  • докт. Пламен Цветков СУ, катедра „Политология“

Изследвания

Проект SUMMIT — „Въздействие на изборните реформи върху демократичното участие в България и ЕС (2021–2024)“, финансиран от Европейския съюз — NextGenerationEU чрез Националния план за възстановяване и устойчивост (BG-RRP-2.004-0008-C01), ръководител доц. дпн Стойчо П. Стойчев. Пет тематични направления, стъпили върху собствени национално представителни изследвания и сравнителни данни.

Купуване и контрол на вота (2014–2024)

Колко разпространени са купуването и принудата на вота, как се менят по типове избори и партии и защо машинното гласоподаване и видеонаблюдението не ги ограничават.

  • Делът на контролирания и купен вот се движи между 8,8% (президентски, ноември 2021) и 29,1% (парламентарни, октомври 2014); динамиката е U-образна — спад около протестите 2020–2021 и възстановяване над 20% (парламентарни април 2023: 27,9%; местни октомври 2023: 28,9%) въпреки въведените машини и камери.
  • Паричните оферти доминират над заплахите (2014 г.: 81,5% пари срещу 9,4% заплахи), а средната цена на глас нараства с инфлацията — от около 39 лв. (2014) до 80–87 лв. (2022–2023).
  • По оценки от теренните вълни пряко купените и контролирани гласове са 180 000–240 000; с домакинствата и платените в около 12 000 секции — до над 1 млн. (близо една трета от подадените), на стойност от порядъка на 100 млн. лв.

Шест национално представителни теренни изследвания (N от 936 до 1699), 2014–2024 · модел „Дял = предложен × приет × изпълнен × активност“ · работен ръкопис и монография

Финансиране на кампаниите в ЕС (2012–2024)

Как формата на управление (полупрезидентска или парламентарна), изборната система и моделът на финансиране менят връзката между разходите за кампания и изборния резултат.

  • Всеки допълнителен процент разходи носи различен резултат по държави: +1,04% във Франция (R²=0,43), +5,0% в Румъния (R²=0,64), а най-силно — +27,9% в Австрия (R²=0,54); най-плътна е връзката в Хърватия (R²=0,86).
  • Държавното финансиране усилва връзката разходи–резултат най-много (коефициент 5,76), докато предимно частното финансиране е статистически незначимо; трите институционални фактора обясняват едва 17,5% от разликите в резултатите.
  • Сравнението на 27-те държави от ЕС (клъстърен анализ, четири групи; ANOVA F=11,06, p<0,001) показва, че най-строго регулираните системи имат по-ниска активност и по-слаба партийна институционализация — „умереността“ на регулацията изглежда оптимална.

Собствено събрани данни за разходи и резултати (13 държави) и сравнителен анализ на 27-те държави от ЕС · корелация, регресия и клъстърен анализ · работни ръкописи

Изборна администрация в България

Как изборната администрация — правна рамка, технологии, секционни комисии, надзор — влияе върху участието и доверието, погледнато през очите на самите администратори.

  • Дванадесет дълбочинни интервюта с изборни администратори (2024) очертават растяща сложност: Изборният кодекс е изменян над 20 пъти от 2014 г., а преференциалното гласуване е основен източник на грешки при преброяването.
  • Машинното гласоподаване дава „чисти“ протоколи, когато е единствен метод (юли 2021), но при смесена система машината работи де факто само като принтер и бави преброяването; зависимостта от единствен доставчик е системен риск.
  • Секционните комисии са най-слабото звено (възрастен, нископлатен състав, без санкции при системни грешки); доверието в честността на изборите е 10% (2024), а активността пада от 49,1% (април 2021) до 33,4% (юни 2024).

12 полуструктурирани интервюта (2024) и официални агрегати на ЦИК за активността · тематичен анализ · работен ръкопис

Избори за Европейски парламент: моделът на вторичните избори (1999–2024)

Устоява ли емпирично „вторичният“ характер на изборите за ЕП в целия ЕС, или данните от 2024 г. сочат ерозия на тази логика.

  • В 153 наблюдения (държава-година; 27-те държави от ЕС и Обединеното кралство) средната активност на изборите за ЕП е 47,3% срещу 68,9% на предхождащите ги национални избори — разлика от −21,6 процентни пункта.
  • Задължителното гласуване свива разликата почти до нула (−7,1 пр.п. срещу −24,0 без него); типологията на три групи е статистически отчетлива (ANOVA F(2,150)=338,1, p<0,001).
  • Прогноза с времеви редове (ARIMA) до 2034 г.: „вторичността“ бавно отслабва на агрегатно ниво, но остава дълбока в част от държавите — моделът е устойчив, но с ясни граници.

Сравнителен панел, 153 наблюдения, 1999–2024 · регресия, типология, ANOVA и ARIMA-прогноза · късна работна версия

Машинно гласоподаване и избирателна активност

Как въвеждането на машинно гласоподаване се отразява на активността и на нагласите към изборния процес.

  • При национално представително изследване (N=1699, април 2024) 16,9% посочват, че те или близък до тях са били обект на оферта или заплаха за вота през последните три години.
  • Доверието в машинното гласоподаване е разделено — 16,7% пълно доверие срещу 22,9% пълно недоверие; водещите тревоги са риск от хакване или манипулация (41,1%) и технически проблеми (40,8%).
  • Не се открива статистически значима връзка между партийна принадлежност, образование или възраст и нагласите към машините — скептицизмът е разпределен напречно на групите.

Национално представително изследване (N=1699, април 2024), ±2,38% · описателен и изводен статистически анализ · подаден за рецензия

Публикации

Данни

BGMP1.3

Данни за 51 лични характеристики на всички български народни представители между 1990 и 2015 г. (9 парламента), събрани основно от документи на ЦИК и архива на Народното събрание.

Индекси на изборната волатилност

Собствени серии на лабораторията: индекс на Педерсен, декомпозиция на Пауъл–Тъкър и ефективен брой партии (Лаксо–Тагепера), 1991–2026.

Видеолекции

Лекционните курсове на лабораторията се публикуват в канала LabelSysTech в YouTube — четири пълни курса по политология и изборни изследвания.

Изборна сигурност

Концептуални основи, заплахи, киберсигурност, машинно гласуване и управление на изборната сигурност. Плейлист →

Международно наблюдение на изборния процес

Нормативни основания и стандарти за наблюдение на изборите. Плейлист →

Основи на политологията

Власт и легитимност, политически режими, партии и партийни системи, демокрация. Плейлист →

Политически риск

Понятие, модели и анализ на политическия риск. Плейлист →

Контакти

бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл. 4, ет. 3, каб. 316
София 1113

тел.: +359 2 870 11 93

ел. поща: info@labelsys.tech